Личната отговорност и Диагноза РАК?!
Лична отговорност не е мръсна дума. Това не е обида. Тя съответства на естественото ни поведение. Когато саблезъбият тигър се втурна след нас, ние бягаме на собствена отговорност. По наше собствено желание.
В днешното съвременно общество (българското, не индийското) този рефлекс малко заспива. Собствената отговорност! Но потенциално тя винаги е налице. Това осъзнаване ме кара да Ви просвещавам отново и отново, всеки ден, за възможностите да вземете живота си в свои ръце. Дори, когато всъщност вече сте се отказали:
Когато вече имате рак. Това, което толкова много ценя у д-р Кой, е искрата надежда, която неговата наука дава на нас, хората. А както знаем, надеждата е много важен стимулатор на човешката имунна система. Нека да започваме:
Въпрос: Може ли да повлияем агресивните тумори чрез понижаване нивата на TKTL1?
Д-р Кой: Това е точно така. В проучване на Германския център за изследване на рака е доказано, че блокирането на гена TKTL1 потиска усвояването на глюкоза и образуването на млечна киселина. Раковите клетки са по-малко инвазивни и отново реагират много по-чувствително на химио- и лъчетерапия. Това показва, че инхибирането на TKTL1 чрез лекарства или подходяща диета са обещаващи стратегии за терапия на рака.
Повече за трудовете на доктор Кой:
"Ахилесовата пета" на метаболизма на TKTL1 е зависимостта му от захарта, като гориво. Ферментационния режим на опасната ракова клетка може да бъде преустановен, чрез лишаването и от захар и тя трябва да умре или да активира отново процеса на горене. Тогава вече раковата клетка не може да образува метастази, изложена е на атака от страна на имунната система и лъчетерапията, химиотерапията могат отново да започнат да действат. С ограничаването на въглехидратите до 1 грам на килограм телесно тегло на ден агресивната ракова клетка за кратко време се лишава от "гориво" за агресивното си поведение и или умира, или трябва да се върне към горене. Това означава, че туморната клетка все още е налице, но може да бъде унищожена от самия организъм с помощта на имунната система или външно чрез химио- и лъчетерапия.
И така: Първо трябва да направим нещо. И разбира се, все още сме зависими от тялото си, от имунната си система. Но това също е в нашия контрол... нали?
От тук идва и любимата ми фраза:
Здравето е лична отговорност и силите за във вашите ръце!
Поздрави :)
Георги Терзиев
