Как да отслабна? Една калория не е равна на една калория!

Защо една калория не е равна на една калория? Това ще разберете днес!

През 1944 година е проведен експеримент, който от днешна гледна точка е крайно неетичен. 36 млади и здрави мъже са гладували в продължение на 24 седмици. След тези 24 седмици мъжете били само кожа и кости. Освен това през тези 24 седмици мъжете страдали от ужасни последици, като например:

• силно намаляване на физическата работоспособност

• постоянно им е било студено

• спад на телесната температура

• спали са изключително много

• по цял ден са фантазирали за храна

• страдали са от изтощение

• страдали са от апатия и депресия

Какво точно им е било причинено? При изследването те са били държани при контролирани условия, което означава, че не са могли да напускат изследователския център. Енергийният им прием е бил намален от 3100 ккал на 1570 ккал. Важно е да се отбележи, че те все още са получавали по 225 г въглехидрати дневно.

Казано по-просто, те са получили типичния съвет за отслабване: Яжте по-малко и се движете повече. След като опитате това, ще разберете за какво говоря, особено ако се придържали към плана си за отслабване малко по-дълго време. Спомням си навремето, когато и аз съм правил подобни диети, се чувстваше по същия начин относно "фантазирането за храна".

Защо подобни диети или съвети не работят? И защо са проработили при Джон Юдкин (John Yudkin), който 20 години по-късно провежда подобен експеримент? В неговия случай на 11 здрави участници също е била предложена диета с намалено съдържание на калории от само 1560 ккал. Но тук Юдкин намалил въглехидратите от 216 г на 67 г. Тези участници в това изследване, за разлика от изследването на Ансел Ки (Ancel Keys ), не се оплакват от глад или от някакви негативни ефекти от намаляването на калориите. Напротив, те съобщават, че дори се чувстват по-добре. И то с 1500 ккал по-малко на ден. Как е възможно това, въпреки че всяка калория трябва да се оценява по един и същи начин?

Отговорът е много лесен! Днес през 2023 година. Това е така благодарение на професор Бен Бикман (Ben Bikman ), от когото научих много за

Инсулина!

Инсулинът е главен хормон при хората. Хормоните са, така да се каже, сигнали или инструкции към клетките да направят нещо. Докато инсулинът е висок, глюкагонът, друг хормон при хората, не може да работи. Инсулинът надделява над глюкагона. Едва когато инсулинът спадне до ниско ниво, глюкагонът започва да действа. Защо това е толкова важно?

Докато инсулинът е висок, черният дроб не произвежда глюкоза, нито кетонни тела - друг енергиен носител при хората. Мозъкът ни може да работи с две различни "горива": Глюкоза или кетонни тела. Ако липсват кетонни тела, мозъкът, с неговата дневна потребност от около 500 ккал, е напълно зависим от глюкозата. Ако сега нивото на глюкозата спадне поради липса на прием на храна и инсулинът е твърде висок, организмът произвежда кортизол - друг хормон, който сигнализира за стрес. Една от задачите на кортизола е да поддържа нивото на глюкозата в кръвта на здравословно за мозъка ниво, независимо от цената. Защото един от начините за постигане на тази цел е да се разграждат мускулите. Протеинът на мускулите се превръща в глюкоза в черния дроб и се предоставя на организма като енергия. Но това се случва в резултат на твърде високото ниво на инсулина. Обикновено инсулинът сигнализира за излишък, т.е. всички клетки получават команда да изграждат нови протеини. Но далеч по-лошото е, че в резултат на състоянието "високо ниво на инсулин при твърде малко калории едновременно" организмът понижава регулацията на щитовидната жлеза. Защитен механизъм. Това обяснява защо мъжете в изследването на Ансел Кий са замръзвали или защо са били толкова уморени.

В случая на Юдкин се е случило нещо съвсем различно от биохимична гледна точка. Участниците в изследването са били подложени на диета с ниско съдържание на въглехидрати и намалено общо енергийно съдържание. Това позволило на организма да задейства естествения си механизъм на лишения, а именно производството на кетонни тела чрез изгаряне на мазнини. В днешно време учени като Бен Бикман смятат, че човешкият мозък може да премине изцяло към снабдяване с кетонни тела. Следователно паническата реакция, предизвикана от кортизола в организма на хората, подложени на нисковъглехидратна диета отсъства. Това е причината тези участници в изследването да нямат споменатите по-горе масови симптоми, както в групата на Ансел Кийс 20 години по-рано.

Същият резултат се наблюдава и в проучването на Ерик Уестман (Eric Westman). Той разпределя на случаен принцип 120 участници в две групи: Ниско съдържание на въглехидрати с високо съдържание на мазнини и ниско съдържание на мазнини с високо съдържание на въглехидрати, както и голямо намаление на количеството енергия. В групата с ниско съдържание на мазнини и високо съдържание на въглехидрати отпадат два пъти повече участници. Те просто не са могли да се придържат към плана. И в проучването на Уестман, както и в това на Юдкин, групата с ниско съдържание на въглехидрати не е изпитвала описаните по-горе симптоми.

В обобщение това означава за вас: Ако искате да отслабнете, трябва да намалите нивото на инсулина, защото то обикновено е повишено, понякога много. И трябва да се уверите, че имате добър запас от протеини. Тогава килограмите ще паднат.

Ако ви е нужна повече информация, насоки или изготвяне на правилен хранителен план, може да се свържете с ме.

Поздрави :)

Георги Терзиев

0886 425 912

Източници:

Keys, A., Brozek, J., Henshel, A., Mickelson, O., & Taylor, H.L. (1950). The biology of human starvation, (Vols. 1–2). Minneapolis, MN: University of Minnesota Press

Nutrient Intake of Subjects on Low Carbohydrate Diet Used in Treatment of Obesity, John Yudkin et al, 1970

A Low-Carbohydrate, Ketogenic Diet versus a Low-Fat Diet To Treat Obesity and Hyperlipidemia, Eric C. Westman et al., 2004