Детски смях: Подозрения!

Защо децата се смеят толкова много? Защо ние порасналите загубихме смеха си? Какво се е случило? Наистина ли сме се „събудили“, пораснали, станали отговорни, станали сериозни, наистина ли виждаме живота „правилно“ като възрастни?

Децата възприемат живота по–различно. Виждат света цветен (ние сив и черен), не виждат и не признават граници (границите, които ни заобикалят са границите които сами си поставяме!!!), те все още не са си поставили (това тепърва предстои), те имат неограничено доверие в нас, възрастните (погледнете в очите на три годишно дете), защото те не са били разочаровани достатъчно често. Накратко:

Истинският смях свързан ли е с липсата на опит?

Защо има страни като Гватемала? Там хората си нямат нищо и все пак живеят много по–щастливо. Много по-щастливо от нас българите!

• Винаги съм бил заобиколен от хора, които минават през живота си сериозни и мрачни, често страдат. Атлетични, буден ум, щастливо женени, две деца, всички здрави, достатъчно пари, голяма къща, накратко: всичко, което може да си представим за щастлив живот.

Но те бяха сериозни и нещастни. Понякога се опитвах да помогна на тези хора. Но без успех. Те не можеха да излязат от своя субективен свят. Въпреки, че те са достатъчно умни за да разберат моите аргументи. Те трябва наистина да са щастливи.

Какво не е наред тук? Има ли решение на този проблем? Нека да се вгледаме в децата.

Наистина?

Позволете ми да цитирам едно съобщение изпратено до мен. Рядко четете нещо подобно. Толкова щастлив възрастен!

„От няколко месеца летя, скачам и танцувам по една от алеите на морската градина във Варна ... всеки ден ... пристрастена съм ...“

Това достатъчно ли е? Това вие ли сте? Не? Защо не? Какво по-различно прави тази дама? Или е станала отново (дете)!

Възможно ли е наистина да станем отново „деца“, тоест малко по-щастливи и весели. Ако ... да, какво сега? Само си представете автора на тези редове. Виждам там

• Слаб човек

• Един бегач

• Човек, който отдавна се е отказал от захарта и брашното

• Човек, който познава техниките за релаксация.

Означава: Тази дама приема законите на природата, правилата на еволюцията доста на сериозно. Не е нужно повече от това. Това ли трябва да е решението? Може ли щастието на децата да се крие в тяхната непрекъснато движение? Те все още спазват тези свещени правила!

Защо тези мисли стават все по-важни за мен? Защото подозирам, че това е чудесна възможност за весела регенерация. За енергийна печалба през целия ден. Аз вярвам, че децата не прахосват, а печелят енергията си с движението! Те могат да се изморят физически от целодневното и всекидневно тичане, но вътрешната им енергия, радостта от живота винаги е пълна!

Защото те се движат аеробно и се смеят докато го правят. Какво ще кажете за това? Ето ви една тема за размисъл! Вие тичате през гората и чувате от всички страни ... веселия, заразяващ смях на другите бегачи. Навсякъде около вас.

Усмихвате ли се вече? Целта постигната :)

И не забравяйте, силата е във вашите ръце!

Поздрави :)

Георги Терзиев