Как работи мисълта?!

Когато невробиолозите се срещнат с психотерапевтите, консенсусът е малък: защото невробиолозите измерват електрическите токове и химическите реакции в мозъка и по този начин доказват, че всяка мисъл, всяко чувство е единствено следствие от тези биологични процеси. От друга страна, психотерапевтите твърдят, че духът и душата не се намират в материята на мозъка. Днес знаем, че духът и душата формират материята на мозъка.

Умственото ни развитие зависи от опита ни. Мозъкът се появява на бял свят колкото се може по-неоформен, за да може да научи колкото се може повече нови неща. Идваме като генералисти и си тръгваме като специалисти. Генетично не ни е дадено нищо друго освен правото да учим. Но ученето и оформянето на мозъка през целия живот започва още в утробата на майката. Звуците, миризмите и вкусовете се абсорбират от плода чрез околоплодната течност и се съхраняват като информация.

Ние идваме на този свят със 100 милиарда мозъчни клетки. Всяка отделна мозъчна клетка контактува с до 10 000 други мозъчни клетки. Това е в основата на нашия личен начин на мислене. Различното свързване в мрежа чрез различни преживявания, усвоени знания и натрупана мъдрост изгражда нашата индивидуалност. Чрез съхранените впечатления, преживян опит и овладени предизвикателства ние израстваме в съответната среда - специализирани като индианци от Амазонка или като самотни воини в градската джунгла.

Още от времето на Просвещението хората започват да се интересуват от мозъка и мисленето. Но често цитираното изречение на Декарт: "Мисля, следователно съм!" е погрешно според новите ни невробиологични открития. Начинът ни на мислене има по-малко общо с мислите ни. Начинът на мислене се определя по-скоро от чувствата ни. Правилната фраза би трябвало да бъде: "Чувствам, следователно съм!" Защото знанието само по себе си е беззъб тигър и рядко е истинският двигател на нашата креативност. "Когнитивен дисонанс" е наименованието на умишленото действие против собствената преценка. Лекари, които пушат, политици, които претърпяват автомобилни катастрофи в нетрезво състояние, самоубийци с ножове и вилици - кой не може да се сети за красноречиви примери и от собственото си неправомерно поведение? Знанието само по себе си не води до целенасочени действия. По-скоро чувството, което се крие зад знанието, води до съответното поведение. Ако нищо не влиза под кожата ви, не можете да имате никакви преживявания. И обратното, усетените преживявания влизат под кожата, осезаемо променят клетките ни и са истинската движеща сила на нашите действия.

Мнозина от нас са склонни да завиждат на колегите си с фотографска памет - но погрешно! Тези, които могат да натрупат много знания за много кратко време, но които не са подкрепени от чувство, изпитват огромни трудности при използването на тези знания по-късно. Въпреки, че знанията могат да бъдат припомнени, липсва усещането за стойността на тези знания. Това прави изключително трудно за тези специално надарени хора да вземат решения, да разграничават важни от маловажни знания.

По принцип мозъкът ни се учи и работи много по-лесно с емоционален усилвател. Запаметената латинска лексика се нуждае от 20 повторения, докато бъде усвоена. Телефонният номер на новата любов обаче се запечатва в мозъчната кутия само след 2-3 повторения. Досега усещането за учене винаги е било подценявано. Важно е да се създаде приятна учебна атмосфера и положителни чувства по време на учене. Това е така, защото емоционално положителните знания се съхраняват в хипокампуса. В този важен регион на средния мозък се съхранява епизодичната памет, индивидуалните знания, отговаря за пространственото въображение и ориентацията. Хипокампусът може да расте през целия живот. Всъщност мозъчните клетки могат да станат повече - противно на общоприетото схващане. Хипокампусът на лондонските таксиметрови шофьори, както е впечатляващо доказано, става по-голям, колкото по-дълго управляват такси.

От друга страна, негативното знание се премества в амигдалата и по този начин прави едно нещо невъзможно: а именно творческото боравене с това знание. Тази област на мозъка е отговорна за бързото, едноизмерно мислене и действие. Атака или бягство, да видиш саблезъб тигър и да избягаш, да обядваш или да бъдеш обяд - такива несъмнено важни модели на поведение съхраняваме в амигдалата. Колкото по-стресирани сме, толкова повече хормони на стреса циркулират в кръвта, толкова по-вероятно е да съхраним нова информация в амигдалата - и след това не можем да направим нищо креативно с нея. Нещо повече, когато извличаме тази информация, едновременно с това се активира и негативното чувство.

Положителното настроение за оптимистичната ни нагласа е тясно свързано с хормоните в мозъка ни. Дългосрочните хормони на стреса, като кортизол, разрушават мозъчните зони в хипокампуса и насърчават механизма на паметта в амигдалата. Съществува тясна връзка между деменцията и продължителния стрес. Хипокампусът на войниците на фронта е наполовина по-малък от предишния си размер след тригодишна служба на фронта. Тогава емоциите и начинът на мислене се определят изключително от амигдалата.

Противниците на кортизола са ценните възстановителни хормони, които ни зареждат с положително настроение. Допаминът е хормонът на щастието и възнаграждението par excellence. Не искате шоколад, секс или да спечелите от лотарията - това, което всъщност искате, е допамин. Този хормон осигурява приятното усещане, което стои зад всички радостни събития. Без допамин радостта е невъзможна. Серотонинът е вторият хормон на щастието, който винаги трябва да бъде в горната граница на нормата. Защото когато нивата са ниски, ние мислим за проблеми, а когато са високи, мислим за решения. Ниските нива заплашват с депресия, а високите - с радостно желание за работа и заразително добро настроение.

Нашите така желани хормони на щастието се образуват от незаменимите, есенциални аминокиселини, така наречените мозъчноактивни аминокиселини. По време на продължителен стрес тези протеинови градивни елементи се изразходват все повече. Това намалява синтеза на хормоните на щастието. Настроението и творческите способности се влошават, което от своя страна увеличава възприеманото работно натоварване. Резултатът: хормоните на стреса се увеличават, производството на "хормоните на умствения вятър" се ограничава, възприеманото работно натоварване продължава да расте - започва низходящата спирала към прегаряне. Все още е възможно да се намесим и да спрем спиралата, а именно чрез измерване на хормоналния профил в кръвта и снабдяване на организма с липсващите есенциални аминокисилини за синтеза на хормони. За съжаление това се прави в много редките случаи; вместо това се слагат розови очила чрез предписаните антидепресанти и по този начин проблемът се отлага. Коренът на проблема, т.е. липсата на мозъчноактивни аминокиселини, рядко се разглежда. Но това е по-важно от всякога: според проучване на PricewaterhouseCoopers повече от половината отсъствия от работа през 2016 г. са причинени от психични проблеми, като например прегаряне (нервен срив).

Начинът ни на мислене се основава на много по-малко съзнателно мислене, отколкото хомо сапиенс първоначално би искал да вярва. Сливанията се провалят, защото членовете на управителните съвети се стремят да доминират, а компаниите изпадат в затруднение, защото унищожават способността си за иновации чрез несъзнателни механизми. Емоционалното его твърде често е по-силно от рационалните ни мисли. Само тези, които познават тези механизми, могат да се освободят от тях.

Затова в дългосрочен план винаги обръщайте внимание на положителното си вътрешно настроение. Защото това определя начина ни на мислене в дългосрочен план, въпреки всички рационални знания! Ако вътрешният ви тон е по-често отрицателен, отколкото положителен, това може да се дължи на неблагоприятна хормонална ситуация. Причината за това често е повишената консумация на незаменими мозъчноактивни аминокиселини, свързана със стреса. Те могат да бъдат доставени на организма по естествен начин, обикновено чрез богата на протеини храна или със специални хранителни добавки. Биологичното невроусъвършенстване е новата вълшебна дума, която интегрира тези съвсем нови медицински познания в ежедневието. Моля, не бъркайте това с допинга на фармацевтичната индустрия. И много важно - преди да вземете важни решения, направете си почивка. Преценете разумно кой вътрешен глас ви говори. Ако е егото - забравете за него! Ако това е разума, слушайте. Ако импулсът за вземане на окончателно решение идва от интуицията ви - действайте правилно!

Послепис: С удоволствие ще ви помогна да измерите есенциални вещества в кръвта си.

Пишете ми на: zavinagizdrav.bg@gmail.com или кликнете тук.

Ако лампата за авариен режим е светнала и вие сте по скоро негативни, депресирани и без достатъчно енергия, не отлагайте. Действайте!

И не забравете, здравето е лична отговорност и силата е във вашите ръце!

Поздрави :)

Георги Терзиев