Стрес! Дали всичко е в главата?

Реакцията на организма към стреса работи по един и същи начин при всички. И все пак има разлики: Eдин човек се чувства стресиран при шофиране в тъмното, а друг остава спокоен дори когато залее панталона си с кафе след 157-минутно закъснение на влака. Защо това е така?

Единият човек се ражда много силен, а другият не толкова. Освен това има окуражаващи житейски преживявания и такива, които ни разстройват. Усвояваме стратегии за справяне, но не всички от тях работят добре. Всичко това формира отношението ни към това, което се случва около нас. Ето защо закъснението и изцапани панталони за един човек е дреболия, а за друг, краят на света.

Психоложката Алиа Д. Крум (Alia J. Crum) (J Pers Soc Psychol 2013; 104(4):716) от Йейлския университет в САЩ успя да покаже колко тясно е свързана индивидуалната нагласа с реакцията на стрес: Тя изпраща участниците в изследването на интервю за работа. Едната група била предварително убедена, че стресът има отрицателен ефект върху представянето, а другата група вярвала в положителния ефект.

Резултат: Тези, които вярват в подобряващия резултатите ефект на стреса, показват по-ниска хормонална реакция и се представят значително по-добре.

По-нататъшни изследвания потвърдиха тази връзка: Стресът е вреден за работоспособността, здравето и щастието само ако човек е убеден в тази вредност. От друга страна, хората, които разбират, че много от нещата, които преживяват като стресиращи, са именно тези, които са важни за тях, се чувстват по-малко стресирани и боледуват по-малко.

Така, стресът започва в ума. Може ли той да приключи там, ако променим мисленето си? Не. Не всеки стрес може да се трансформира от лош в добър просто чрез промяна на мисленето. Ако стресът стане твърде голям (горещина, липса на сън, вирусно натоварване, глад, мускулно усилие) човек в крайна сметка ще припадне.

ДОБРА НОВИНА: Личната граница на стреса може да бъде изместена. Ако хората са добре снабдени с Магнезий ("солта на вътрешния мир"), с витамини от група В и D (за здрави нерви и жизненост), с Желязо (пренос на кислород до всички органи) и с Аминокиселини (градивните елементи на живота), те могат да издържат на стреса по-дълго време. Освен това се възстановява по-бързо от стреса. Остават млади по-дълго време. И това е следващата добра новина:

Бека Леви (Becca Levy) (Gero Psych 2016;29(3),141) от Йейлския университет успява да покаже, че хормонът на стреса кортизол не се увеличава при хората с позитивна представа за възрастта, но се увеличава при тези с негативна представа за старостта. С 44%! И така: Мисленето за младостта е буфер срещу стреса. Не може да бъде по-просто!

И не забравяйте, здравето е лична отговорност и силата е във вашите ръце!

Поздрави :)

Георги Терзиев