Слънчевите очила: моден аксесоар или хормонален хаос?

Слънчевите очила са неизменна част от летният ни гардероб. Приложението им е свързано основно със защита на очите, комфорт или просто като стилен акцент. 

Но според американския неврохирург и светлинен биолог д-р Джак Круз (Jack Kruse), действието им е много повече от това просто да блокират светлината: те могат да се намесват дълбоко в хормоналния ни баланс с далечни последици за здравето и благополучието ни.

Светлината като биологичен сигнал:

Д-р Круз подчертава в своите изследвания: светлината е биологичен сигнал! От незапомнени времена човекът е адаптиран към естествената смяна на деня и нощта. В еволюцията слънчевата светлина е бил най-важният времеви регулатор на биоритъма.

Хормоналната система се е развила съответно:

• при дневна светлина се стимулира производството на кортизол - хормон, който мобилизира енергия и насърчава вниманието.
• с настъпването на тъмнината нивото на мелатонин се покачва, предизвиквайки умора и насърчавайки съня.

Тази хормонална регулация е позволявала на нашите предци да бъдат активни и бдителни при дневна светлина и да се възстановяват нощем. Едва с появата на изкуствената светлина през последните 120 години този древен ритъм е бил нарушен и то, разбира се с последствия за съня, здравето и спокойствието .

Как очите комуникират с мозъка?

Когато слънчевата светлина достигне очите ни, тя се предава чрез специални фоторецептори, по-специално меланопсин, съдържащите ганглийни клетки на ретината -  директно към Супрахиазматичното ядро в мозъка. Този „главен часовник" управлява циркадния ни ритъм, т.е. вътрешния часовник, който регулира цикъла сън-бодърстване, хормоналния баланс, метаболизма и процесите на клетъчна репарация.

Слънчевите очила „подвеждат" мозъка ни:

Носенето на слънчеви очила пречи на пълния светлинен спектър да достигне ретината. Именно този спектър обаче е от решаващо значение за ежедневната синхронизация на вътрешния часовник.

Според д-р Круз: когато носим слънчеви очила, ние „лъжем" мозъка си за часа на деня. Тялото вече не може надеждно да разпознае дали е сутрин, обед или вечер. Резултатът е нарушено отделяне на хормони като:

• Мелатонин - отговорен за съня, клетъчната репарация, антиоксидантното действие и имунната регулация
• Кортизол - важен за енергията, реакцията при стрес и регулацията на възпалението
• Допамин и Серотонин - настроение, мотивация, благополучие

Последствия за здравето:

Когато времето на тези хормони вече не е правилно, целият метаболизъм излиза от равновесие. Според Круз, хората, които носят слънчеви очила редовно през деня, могат дългосрочно да страдат от дневна умора, промени в настроението, проблеми със съня и дори инсулинова резистентност. Особено проблематично е това за хора, които прекарват малко време на открито и са изложени на много изкуствена светлина.

От друга страна ретината има директна връзка с митохондриите - енергийните централи на нашите клетки. Когато слънчевата светлина не достига ретината, тези сигнали се потискат и клетките ни буквално губят енергия и адаптивност.

Препоръките на д-р Круз

Д-р Круз препоръчва слънчевите очила да се използват само внимателно и пестеливо, например при екстремна яркост в сняг или пустиня. В ежедневието обаче трябва да се излагаме на естествена светлина без очила колкото е възможно по-често,  особено сутринта. Именно първата светлина след събуждане задава хормоналния курс за целия ден.

В заключение можем да обощим, че светлината не е просто нещо, което виждаме - тя е биологична информация, която тялото ни използва, за да регулира хормоните, метаболизма и съня. Слънчевите очила, използвани прекомерно, могат да нарушат тази фина система.

Осъзнатото излагане на естествена светлина, особено сутрешната е безплатен и мощен инструмент за здраве и жизненост.

И не забравяйте, здравето е лична отговорност и силата е във вашите ръце!

Поздрави :)

Катерина Терзиева

Източници: www.jackkruse.com/Wright KP Jr, Drake AL, Frey DJ, Fleshner M, Desouza CA, Gronfier C, Czeisler CA. Influence of sleep deprivation and circadian misalignment on cortisol, inflammatory markers, and cytokine balance. Brain Behav Immun. 2015 Jul;47:24-34. doi: 10.1016/j.bbi.2015.01.004. Epub 2015 Jan 29. PMID: 25640603; PMCID: PMC5401766.