Борба срещу тъмнината

Познато ли ви е? "Не се борете срещу тъмнината, а донесете любовта и светлина. Тогава тъмнината ще изчезне от само себе си". Мисля, че това е прекрасен принцип на живота. Който бихме могли, трябва спешно, много спешно да приложим към медицината, към медицината, която преподават днес.

Този "стремеж към светлина" ме обзема, когато се сблъскам с реалността. Не само ще. Не само с настоящата война в Украйна, с пандемията от Корона вирус, но и съвсем просто и ясно

С ТЕБ.

Вие сте описани в епикриза, написан от психиатър-консултант. Заглавието може да гласи:

Борба с тъмнината.

Този доклад, който е напълно обичаен и със сигурност се пише хиляди пъти на ден, е толкова ужасен, че бих искал да ви предупредя предварително. Не само срещу описанието на мрака, но и срещу точното описание на борбата с него. Ето какво следва:

"Намалена психическа стабилност, намалено самочувствие, липса на устрем, намалена издръжливост, намалена продължителност на съня, намалено внимание и концентрация, нарушение на краткосрочната памет, психомоторно забавяне, обедняване на афекта, депресивно настроение, забавено мислене, тревожност, натрапчиви мисли, халюцинации ....

Първоначално се появиха панически състояния, нарушения в шофирането, чувство на сънливост, страхове, несигурност."

Такава беше реалността. Това беше мракът. Нека преминем към нашата основана на насоки битка срещу тъмнината:

"Различни лекарства като пипамперон, кветиапин, зелдокс, рисперидон, клозапин, сулпирид са били давани във високи дози дълго време, но са довели до

недостатъчен ефект,

доведе само до странични ефекти.

След това последваха Оланзапин, Тавор, Абилифи, Прометазин, Лирика...

... но доведе само до странични ефекти. Ето защо добавиха циталопрам".

Тук имаше борба. Всички уважаваме усилията, които се полагат за това. Добрата воля. Подход, съобразен с ръководството. Резултатът? Честно се обобщава със заключителното твърдение:

"Негативните симптоми с гореспоменатите ограничения продължават да са на преден план. Поради това пациентът не е в състояние да упражнява икономически значима професионална дейност".

Да, има усилия без успех. Не само в медицината. Така, че можете да приемите този доклад с констатации. Не бихте постъпили така, когато става дума за вас. Да отметнете живота си? Да отметнете собствения си живот?

СВЕТЛИНА! Светлината може (доказано!!!) да бъде резултат, единствено от напълно различно разбиране за медицината: Еволюция. Генетика. Още по-добре: Епигенетика. Защото може да се докаже, че това бедно човешко същество не е родено в това състояние.

Нещо се е развалило там. Нещо не е както трябва. Това води до идеята, че човек може да "регресира".

Е, да: Може. Доайенът на психиатрията в Германия, проф. д-р Холцбур (Holzboer), вече ни е показал пътя: Зад всички тези трудности, описани по-горе, стоят метаболитни нарушения.

А метаболизмът е измерим. Умната медицина, т.е. глобалният фонд от знания, може да помогне в тази област. Между другото, той започва с "коагулираната епигенетика", т.е. с

Аминограмата.

Също и в този случай. Всичко е вече написано и ясно. Хиляди научни статии са налице, само дето няма, кой да ги прочете! Дали българските лекари черпят информация от глобалният фонд от знания?! Практиката показва, не! Жалко!

И не забравяйте, здравето е лична отговорност и силата е във вашите ръце!

Поздрави :)
Георги Терзиев